1. Има ли право председателят на Върховния касационен съд на втори мандат?

Правилен отговор: в) не

Съгласно чл. 129, ал. 2 от Конституцията на Република България, ясно се установява, че председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от седем години без право на повторно избиране [член 129 КРБ].

✅

2. От кого се избират инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет?

Правилен отговор: б) Народното събрание

Според чл. 132а, ал. 3 от Конституцията, инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители. [член 132а КРБ]

✅

3. Колко инстанции имат съдебните производства по Административнопроцесуалния кодекс /АПК/?

Правилен отговор: а) двуинстанционни

Съгласно Административнопроцесуалния кодекс, съдебните производства са двуинстанционни, освен ако в закона е установено друго [член 131]. Това означава, че административните дела се разглеждат първо от административен съд, а след това могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд, който е втора инстанция по касационен ред [член 132 АПК][член 217 АПК].

✅

Коя от трите опции е вярна: Принудителни административни мерки могат да бъдат прилагани:
а) по преценка на административния орган;
б) за преустановяване извършването на административни нарушения;
в) за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Правилен отговор: в)

Вярна опция: в)

Обяснение: Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, принудителни административни мерки могат да се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях" [член 22 ЗАНН].

✅

5. Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в какъв срок от съставянето на акта?

Правилен отговор: а) шестмесечен срок от съставянето на акта;

Съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, се предвижда, че ако наказателно постановление не бъде издадено до 6 месеца след съставянето на акта, административнонаказателното производство се прекратява [член 34 ЗАНН].

✅

6. Кое от следните е вярно: Установителният иск за факти:
а) не е допустим;
б) е винаги допустим;
в) е допустим в изрично предвидените от закона случаи

Правилен отговор: в)

Установителният иск за факти е допустим само в изрично предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 124, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона [член 124, ГПК].

✅

7. Кое от следните е вярно: При допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила постановеното решение е:
а) недопустимо;
б) неправилно;
в) нищожно.

Правилен отговор: б)

Съществено нарушение на процесуалните правила може да предизвика решение, което да бъде определено като неправилно [член 281, ГПК]. В разпоредбата на чл. 281 т. 3 от Гражданския процесуален кодекс се посочва, че решение може да бъде определено като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила [член 281, ГПК].

✅

8. Как се образува изпълнителният процес?

Правилен отговор: в) пред съдебния изпълнител с депозиране на молба, с приложен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Изпълнителният процес се образува по молба на заинтересованата страна, която трябва да посочи номера на делото и изпълнителния лист (или друг акт, подлежащ на изпълнение). Компетентен орган за водене на изпълнителния процес е държавният или частният съдебен изпълнител. Предпоставка за започване е наличието на изпълнителен лист, издаден от съответния съд [член 426 ГПК][член 406 ГПК].

✅

9. Наемателят на недвижим имот е:
а) добросъвестен владелец;
б) недобросъвестен владелец;
в) държател.

Правилен отговор: в)

Наемателят на недвижим имот е държател, а не владелец, добросъвестен или недобросъвестен.

Съгласно чл. 70 от Закона за собствеността, владелец е само този, който упражнява фактическата власт върху вещта и има намерение да я държи като своя собствена [член 70 ЗС]. Наемателят няма такова намерение, тъй като той ползва вещта въз основа на договор за наем без претенции за собственост.

✅

10. Правото да се иска обявяване на договора за нищожен:
а) се погасява в тригодишен срок от сключването му;
б) не се погасява;
в) се погасява в едногодишен срок от сключването му

Правилен отговор: б)

Верен отговор: б) правото не се погасява.

Съгласно чл. 26, Закона за задълженията и договорите, договорите, които са нищожни, не пораждат правно действие и тяхната нищожност може да бъде предявявана без ограничения във времето [член 26 ЗЗД]. За разлика от това, унищожаемостта има срокове за упражняване, посочени в чл. 32 (три години) и чл. 33 (една година).
✅

11. С каква давност се погасяват искове за вземане за обезщетение и неустойка от неизпълнен договор?

Правилен отговор: б) 3-годишна давност;

Съгласно чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, "вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичането на тригодишна давност" [член 111, ЗЗД]. Тази разпоредба се прилага както за граждански, така и за търговски договори, освен ако търговското законодателство не предвижда друг срок.

✅

12. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, в каква последователност се погасяват те?

Правилен отговор: в) разноски, лихви, главница

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие всички задължения, последователността на погасяване е: първо разноските, след това лихвите и накрая главницата според чл. 76 от Закона за задълженията и договорите.

✅

13. В каква форма трябва да се сключи предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД, за продажба на недвижим имот, за да бъде действителен?

Правилен отговор: а) писмена форма

За да бъде действителен предварителен договор за продажба на недвижим имот, той трябва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

✅

14. Искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от кредитор, с който се иска обявяване за относително недействителен спрямо него на договор за продажба на вещ, сключен между длъжника и трето лице, е:

а) осъдителен;

б) конститутивен;

в) установителен

Правилен отговор: б)

Правният характер на иска по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен. Той цели обявяване на относителна недействителност на правна сделка спрямо кредитора, което изменя правната действителност за страните. Поради това той има конститутивен характер – създава ново правно положение между кредитора и третото лице [член 135 ЗЗД].

✅

15. Погасителен ефект по отношение на едно парично задължение НЯМА при:
а) плащането на задължението;
б) прихващането между задължението и насрещно вземане на длъжника към кредитора;
в) признанието на задължението, направено от длъжника.

Правилен отговор: в)

Вариант в) признание на задължението.

Съгласно българското законодателство, плащането води до погасителен ефект върху задълженията, ако е извършено по предписания начин [член 75 ЗЗД]. Прихващането, като законово уреден способ, също погасява задълженията, до размера на насрещните изискуеми вземания [член 90 ЗЗД].

От друга страна, признание на задължението от длъжника само потвърждава неговото съществуване, но не води до неговото изпълнение или погасяване.

✅

16. Солидарна отговорност между длъжници възниква:

а) ако е уговорена в сключен договор или е предвидена в закона;

б) само ако е уговорена в сключен договор;

в) само ако това е предвидено в закона.

Правилен отговор: а)

Верен отговор: а). Член 121 от ЗЗД предвижда, че солидарност между длъжници възниква само когато е изрично уговорена, освен в случаите, определени от закона [член 121 ЗЗД]. Законът установява солидарна отговорност в специфични случаи, например:

при встъпване на трето лице като съдлъжник с одобрение на кредитора (чл. 101 ЗЗД); за поръчителите, които отговарят солидарно с главния длъжник (чл. 141 ЗЗД).

✅

17. Не може да бъде едноличен търговец лице, което:

а) осъществява селскостопанска дейност

б) е невъзстановен в правата си несъстоятелен;

в) осъществява свободна професия.

Правилен отговор: б)

Не могат да бъдат регистрирани или функционират като еднолични търговци лица, които са невъзстановени в правата си несъстоятелни [член 57 ТЗ]. Лицата, които осъществяват селскостопанска дейност или упражняват свободна професия, не се смятат за търговци по смисъла на закона, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие [член 2 ТЗ].

✅

18. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако:
а) изрично се съгласи със сделката;
б) потвърди сделката, след като е уведомен от мнимия представител;
в) не се противопостави на сделката веднага след узнаването

Правилен отговор: в)

Верният отговор е: в) не се противопостави на сделката веднага след узнаването.

Съгласно чл. 301 от Търговския закон: "Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването" [член 301 ТЗ]. Това означава, че липсата на своевременно противопоставяне представлява мълчаливо съгласие с действията на лицето, което е действало без представителна власт.

✅

19. Иск за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 ТЗ:
а) може да се предяви само спрямо решения, които подлежат на вписване в търговския зегистър;
б) може да се предяви само от съдружник/акционер, който е гласувал против съответното зешение;
в) може да се предяви от съдружник/акционер, който има правен интерес.

Правилен отговор: в)

Правилен отговор: в) Съгласно чл. 74 от Търговския закон, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решение на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството [член 74 ТЗ]. Това не изисква съдружникът/акционерът непременно да е гласувал против решението или то да подлежи на вписване в Търговския регистър. Основното изискване е наличието на правен интерес, което включва засегнати права, основани на закона, учредителния договор или устава.

✅

20. Брачен договор НЕ може да съдържа клауза за:
а) завещателно разпореждане с недвижим имот;
б) издръжка на децата от брака;
в) прехвърляне на имот - СИО, в еднолична собственост на единия съпруг.

Правилен отговор: а)

Завещателно разпореждане с недвижим имот не може да бъде включено в брачен договор.Съгласно чл. 38, ал. 3 от Семейния кодекс, брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт, което включва завещателни разпореждания [член 38 СК]. Това е основното ограничение за съдържанието на брачния договор в контекста на завещания.

✅

21. Малолетното лице е наказателноотговорно:
а) всякога;
б) само ако е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
в) не е наказателноотговорно.

Правилен отговор: в)

Малолетните лица (ненавършили 14 години) не са наказателноотговорни съгласно българското законодателство, независимо от способността им да разбират свойството и значението на своите действия. Съгласно Наказателния кодекс, чл. 32, ал. 1, малолетните лица (ненавършили 14 години) не носят наказателна отговорност [член 32 НК]. В случай че малолетно лице извърши общественоопасно деяние, могат да се приложат възпитателни мерки, но не наказателна отговорност [член 32 НК].

✅

22. Наказуемо ли е приготовлението за извършване на престъпление?

Правилен отговор: б) само в предвидените от закона случаи;

Да, приготовлението за извършване на престъпление е наказуемо в България, но само в предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наказателния кодекс, приготовлението е наказуемо само ако законът изрично предвижда това [член 17 НК].

Приготовление представлява действия като подготвяне на средства, намиране на съучастници и създаване на условия за извършване на престъпление, преди изпълнението му да е започнало [член 17 НК].

Деецът не се наказва, ако по собствена инициатива се откаже да извърши престъплението [член 17 НК].

✅

23 Престъпен резултат на измамата по чл. 209 от Наказателния кодекс е:
а) имуществената облага, която деецът получава;
б) имотната вреда, която се причинява на пострадалия;
в) престъплението е формално.

Правилен отговор: б)

Верният отговор е: б). Престъпният резултат на измамата по чл. 209 от Наказателния кодекс е причиняването на имотна вреда на пострадалия, която е следствие от възбуденото или поддържаното заблуждение, а не само набавянето на имотна облага за дееца [член 209 НК].

✅

24. Когато деецът е имал намерение да умъртви две или повече лица, но понезависещи от него причини е настъпила смъртта само на едно от тях, наказателната

отговорност ще възникне за:

а) убийство на едно лице;

б) опит за убийство на повече от едно лице;

в) убийство, извършено по начин, опасен за живота на мнозина.

Правилен отговор: б)

Престъплението трябва да бъде квалифицирано като опит за убийство на повече от едно лице по чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК (във връзка с чл. 18 от НК). Когато деецът има намерение (пряк умисъл) да умъртви две или повече лица, но по независещи от него причини е настъпила смърт само на едно от тях, не всички предвидени престъпни резултати са постигнати. Според чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс, всяко деяние, насочено към извършване на престъпление, е опит, когато престъплението не е довършено по независещи от дееца причини. Тъй като намерението на дееца е било насочено към причиняване на смърт на повече от едно лице, но резултатът е частичен, случаят включва както довършено убийство, така и опит за убийство. Затова се квалифицира като опит за убийство на повече от едно лице [член 116 НК].

✅

25.  Освобождаванего от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е:
а) въпрос от субективната преценка на прокурора след приключване на досъдебното производство;
б) въпрос от субективната преценка на съда след приключване на съдебното производство;
в) следва от императивни законови предпоставки, при наличието на които, решаващият орган няма право да откаже прилагане на тази диференцирана процедура.

Отговорът е в). Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се урежда в чл. 78а от Наказателния кодекс. То е възможно при наличие на императивни законови предпоставки, като съдът няма право да отказва приложението му, ако всички тези предпоставки са налице [член 78а НК].
Според чл. 78а НК, освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се прилага, когато са налице следните кумулативни условия:

• За престъплението е предвидено лишаване от свобода до три години (или пет години при непредпазливост) или друго по-леко наказание.

• Лицето не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано по реда на този член.

• Имуществените вреди са възстановени [член 78а НК].

✅

26. Абсолютната давност, съгласно Наказателния кодекс настъпва:
а) когато изтече, без да е започнало наказателно преследване срещу дееца, определен от закона срок, диференциран спрямо размера на предвиденото за конкретното престъпление наказание;
б) когато изтече, без да е започнало наказателно преследване срещу дееца, срок, не помалък от 30 години от извършване на престъплението, без оглед вида и размера на предвиденото за него наказание;
в) със смъртта на дееца

Правилен отговор: а)

Опцията а) е вярна. Абсолютната давност за наказателно преследване е предвидена в Наказателния кодекс, чл. 81, ал. 3 [член 81 НК]. Съгласно текста: "Наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член". Този срок е диференциран спрямо размера на предвиденото за конкретното престъпление наказание, както е определено в чл. 80 [член 80 НК]. Давността започва да тече от момента на извършване на престъплението (чл. 80, ал. 3), и ако не са предприети действия за наказателно преследване, тя изключва възможността за начало на производство.

✅

27. Каква е максималната продължителност на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебното производство?

Правилен отговор: в) 1 година и 6 месеца

Максималната продължителност на мярката "Задържане под стража" в досъдебното производство зависи от тежестта на престъплението. Тя е 1 година и 6 месеца, ако обвиняемият е привлечен за престъпление, за което се предвижда над 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание [член 63 НК].

✅

28. Постановлението, с което прокурорът се произнася по направени при предявяване на разследването искания, бележки и възражения:
а) подлежи на обжалване пред съд;
б) подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура;
в) не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 229 ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, постановлението, с което прокурорът се произнася по направени при предявяване на разследването искания, бележки и възражения, не подлежи на обжалване [член 229, НПК].

✅

29. Подлежи ли постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на обжалване пред съд?

Правилен отговор: б) да, подлежи на двуинстанционно обжалване;

Да, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване пред съд. Съгласно чл. 243, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа [член 243 НПК]. Съдът разглежда делото в закрито заседание и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението [член 243 НПК]. Определението на съда по чл. 243, ал. 6 може да бъде обжалвано или протестирано пред съответния въззивен съд, като въззивният съд се произнася с окончателно определение [член 243 НПК].

✅

30. Участието на прокурор в съдебните заседания по дела от общ характер е:
а) задължително;
б) задължително само по дела за тежки престъпления;
в) по преценка на прокурора.

Участието на прокурор в съдебни заседания по дела от общ характер е задължително. Това изискване е изрично предвидено в чл. 268 и чл. 329, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, които гласят, че участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително [член 268 НПК][член 329 НПК].

✅