На 8-ми октомври 2025г. в Народното събрание беше внесен първият законопроект за прилагането на европейския Акт за изкуствен интелект у нас. Законопроектът за използването и развитието на изкуствения интелект е ключов за правната ни действителност, тъй като с него за първи път изрично се уреждат условията за внедряване, надзор и развитие на ИИ технологии в България и се създават правнообвързващи механизми за контрол върху системи, които могат да оказват въздействие върху основните права, икономическата среда или националната ни сигурност.

Предвиденият обхват е широк: текстовете биха се прилагали както по отношение на публичния сектор, така и спрямо предприятията, които разработват, интегрират или използват системи с изкуствен интелект, а в някои случаи и спрямо ползвателите на системи с изкуствен интелект- физически лица.

Обхват и адресати на закона

В чл. 1 от законопроекта е изрично посочено, че той урежда обществените отношения, свързани както с използването, така и с развитието на ИИ, както в публичния, така и в частния сектор. Законът не се ограничава само до „създаването“ на ИИ решения, а обхваща и онези субекти, които внедряват готови модели, конфигурират ги, обучават ги с локални данни или ги използват в процеси, които имат правни последици спрямо граждани или клиенти.

На практика това означава, че дори компании, които не са разработчици на изкуствен интелект, но използват високорискови системи в сектори като човешки ресурси, кредитооценяване, здравни услуги или инфраструктура, попадат в обсега на законовия текст.

Институционален модел и надзор

Българският закон възприема децентрализиран подход. В чл. 5 се определят компетентните надзорни органи по сектори: така например КФН съблюдава използването на ИИ в застрахователния, инвестиционния и пенсионно-осигурителния сектор, БНБ – в банковия и платежния сектор, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Агенцията по лекарствата – в здравеопазването, КЗЛД следи за защитата на данните при използването на ИИ системи, а ДАНС – при заплаха за националната сигурност.

Наред с това се създава Национален координатор, който има право да изготвя и оценява Национална стратегия за изкуствен интелект, координира взаимовръзката между институциите и предоставя становища по ключови внедрявания.

Правен режим на системите с изкуствен интелект

Законопроектът използва рисковата класификация за системите с ИИ, с която борави и европейският регламент, но допълва правилата относно използването и разработването в някои сектори.

В чл. 12 се съдържа изрична забрана за използване на системи за дистанционна биометрична идентификация без значение от контекста на използването ѝ, с което се надгражда общата постановка в Регламента за забрана единствено в определени сфери. Забранява се и използването на системи, които могат да създадат заплаха за националната сигурност, както и публикуването на  deep fake съдържание в случаите на уподобяване на действителни лица и когато се създава заблуждение относно източника или представлява опасност за обществения ред.

Законопроектът отива и крачка по-напред, криминализирайки създаването на порнографско съдържание посредством deep fake технологии, или създаването или разпространяването на самата технология, способстваща създаването на подобно съдържание. Не е ясно как разпоредбата, в случай че бъде приета, ще се прилага спрямо мащабни видео-генерационни системи като Sora или Veo, които, макар и способни да генерират незаконно съдържание, не са насочени към подобна дейност.

В Член 14 се ограничава и използването на услуги с изкуствен интелект от трети страни, определени като носещи риск за националната сигурност, от страна на държавни органи, стратегически обекти, както и от операторите на критична инфраструктура.

Изисквания към доставчиците и разпространителите в частния сектор

За бизнесите, доставящи или разпространяващи системи с изкуствен интелект, основно задължение е доказуемата отчетност. Доставчикът или внедрителят трябва да може да установи кога, как и с какви параметри е използвана системата. Законът възлага и допълнителен срок за съхраняване на данни и логове при високорискови системи. За предприятията- оператори на критични структури, е предвидено допълнително и, че системите с изкуствен интелект, използвани в тяхната дейност, подлежат на вписване в нарочен регистър.

Използване на ИИ в публичния сектор

Що се отнася до внедряването и използването на ИИ в публичния сектор, законопроектът установява по-висок стандарт на отчетност в сравнение с частния. Предвижда се приемането на методически указания за внедряването на системи с изкуствен интелект в държавната администрация, в това число и указания за предварителна етична оценка на въздействието на системата преди внедряване и етичен кодекс за ползване. Това означава, че администрацията не може да въведе система за автоматизирано вземане на решения единствено въз основа на техническа целесъобразност – необходим е анализ дали моделът може да доведе до дискриминация, непрозрачност, или ограничаване на достъпа до услуги.

Предвидени са и изисквания за регистрация и оценка на съответствието на системите, използвани в администрацията, ако те попадат в категории на висок или системен риск.

С цел да се подпомогне развитието и да е поощри използването на модели с изкуствен интелект, законопроектът предвижда публичното оповестяване на актуална информация от административните органи относно тяхната дейност, включително данни за правомощията, функциите, издадените актове, информационните масиви, бюджетите, обществените поръчки и др. с цел осигуряване на прозрачност и улесняване на достъпа до обществена информация, включително и в електронен вид,

Повишаване на квалификацията и насърчаване на иновациите

Законопроектът поставя акцент и върху квалификацията на кадрите като съществен елемент от безопасното използване на системи с изкуствен интелект. Въвеждат се системни обучения за държавни служители чрез Института по публична администрация, както и секторни програми, съобразени със специфичните рискове в различните области (здравеопазване, социални услуги, образование и др.).

В отделна група разпоредби законопроектът предвижда и стимули за развитие и иновации в сферата на изкуствения интелект. Създадени за възможности за т.нар. регулаторни лаборатории, както и специален режим за отворени модели с общо предназначение, при които е допустимо използването на публично достъпни данни за обучение при определени гаранции за защита на личните данни, а самите модели се ползват от изключенията за научноизследователска дейност, предвидени в Акта за изкуствен интелект.

Тези правила предоставят улеснения и поощрения за разработчиците и ползвателите на модели с отворен код в допълнение с изключенията, предвидени в Акта за изкуствен интелект. Кои са те и как можем да се възползваме от тях, можете да прочетете в статията ни Актът за изкуствения интелект и изключенията за софтуер с отворен код.

В допълнение, законопроектът предвижда и достъп до финансиране и мерки за насърчаване на изграждането и развитието на системи с изкуствен интелект в страната, включително чрез предоставянето на изчислителни ресурси и изграждането на Държавен хибриден облак.

Санкции и последици при нарушение

Законопроектът предвижда административни санкции при неспазване на разпоредбите му, като глобите и имуществените санкции варират в зависимост от характера и степента на нарушението, като в някои случаи могат да достигнат и до 5 000 000 лв. Тези наказания са независими от предвидените в Акта за изкуствен интелект на ЕС, поради което и публичните органи, и бизнеса следва внимателно да съблюдават правното си съответствие с разпоредбите и на двата акта, в случай, че българският законопроект стане реалност.

Заключение

Законопроектът за използването и развитието на изкуствения интелект поставя началото на цялостна правна рамка за регулиране на ИИ технологиите в България, която не само прилага европейския Акт за изкуствен интелект, но и го допълва с национални механизми за прозрачност, надзор и насърчаване на иновациите. Той създава баланс между сигурността и развитието, като едновременно защитава обществения интерес и стимулира технологичния напредък.

Ако бъде приет, законът ще превърне България в една от първите държави в ЕС с ясна, детайлна и адаптивна регулаторна рамка за изкуствения интелект, съчетаваща високи етични стандарти с подкрепа за иновациите и бизнеса. Докато чакаме да видим какво законово съответствие да приложим, обаче, етичните съображения, които следва да бъдат спазвани, вече са факт.

Научете повече за тях в серията ни статии „Етика и изкуствен интелект“.