На 19-и ноември, Европейската комисия публикува обновения си пакет реформи на цифровото право на Съюза, т.нар. Цифров омнибус (Digital Omnibus), целящ реформиране и облекчаване на европейските регулации в сферата на цифровия пазар и мрежи.

Противоречивите и доста критикувани предложения включват набор от технически изменения в ключови законодателни актове (като Акта за изкуствен интелект и GDPR), целящи облекчаване на административните процедури, но и потенциално отслабване на защитата на личните данни и основните права на гражданите.

Сред по-съществените промени са предлаганото ограничаване на правомощията на националните органи за защита на данните по GDPR, въвеждането на единни правила за уведомяване и премахване на съдържание в интернет в рамките на Акта за цифровите услуги, както и промени в правилата за достъп до данни и съвместимост между платформи, предвидени в Акта за цифровите пазари.

Това е първата стъпка към оптимизиране на прилагането на европейските правила за регулация на дигиталната сфера. Непосредствената цел е да се гарантира, че спазването на правилата е свързано с по-ниски разходи, постига същите цели и само по себе си носи конкурентно предимство за отговорните предприятия.

AI Act: По-гъвкаво и отложено влизане в сила на правилата за високорискови ИИ системи

Европейската комисия предлага задълженията за високорисковите ИИ системи да се прилагат не по фиксирани дати, а едва след като бъдат приети необходимите стандарти, технически насоки и инструменти за съответствие, като началото ще зависи от официално решение на Комисията: 

• 6 месеца за системите по чл. 6(2) и Анекс III (но не по-късно от 2 декември 2027 г.); и 

• 12 месеца за системите по чл. 6(1) и Анекс I (но не по-късно от 2 август 2028 г.),

Това би дало на бизнеса реалистично време за подготовка, без да се компрометира защитата на сигурността и основните права.

Този нов механизъм обаче поражда сериозни притеснения, тъй като между първоначално заложените срокове в Регламента (август 2026 г.) и предложените нови дати може да се отвори правна сива зона, в която правилата формално действат, но липсват стандарти и насоки за прилагане, а при евентуално допълнително отлагане част от изискванията дори могат да отпаднат със задна дата, създавайки риск от правен вакуум и още по-голяма несигурност за бизнеса.

Другите предложения на Комисията включват държавите членки, а не предприятията да поемат водещата роля в осигуряването на ИИ грамотност чрез нови обучения и програми, докато предвидената първа общоевропейска регулаторна лаборатория, а инационалните такива да позволяват на компаниите, особено МСП и стартъпи, да тестват системи в реални условия под надзора на компетентни органи.

В същото време Службата по ИИ ще упражнява централизиран контрол върху GPAI моделите и системите във високомащабни онлайн платформи, осигурявайки по-бързи проверки, единно прилагане на правилата и ефективни санкции при нарушения.